понеделник, 28 март 2011 г.

Пеперудени емоции

Нова седмица, нов късмет...
Понякога си мисля, че животът ми няма смисъл и точно тогава се случва нещо, което да ме "разтърси" от тези ми мисли.
Вярвам, че всеки човек е имал моменти, кога се чуди, защо се случва така?, защо не може да промени нещата?...Радвам се, че това ми състояние е не повече от 2 -3 дни.
Един от дългите ми периоди (от 1 седмица), бе началото на годината, когато влязох в болница и по-спешност ме включиха на диализа...Нямах избор...Това е може би, един от тежките ми периоди...и не само за мен, но за и моите любими хора.
Бях толкова отчаяна, тъжна и ръзстроена, че не желаех да говоря с никой. Но след това си казах: Защо ми е всичко, това?По този начин освен да се права на мъченица (много мразя това състояние в себе си и в хората около мен) и да се самосъжалявам не помагам на никого...Тогава там в болницата, реших, че няма да плача пред любимите си хора и, че ще бъда силна...
След това се стегнах...ходих си на диализа, гримирах се, усмихвах се, предадох нов вид на живота си...
След това началото на март месец, любимата ми баба-леля от Швеция почина. Бе ми мъчно, сънувах сънища, плаках тайно през ноща, разглеждах снимки и само една мисъл бе в главата ми - Няма я!!!
Да  - може би е на по-хубаво място, може би, се е преродила в птичка или цвете (тя толкова много ги харесваше), но това не ми помага и не може да запълни празнината в сърцето ми - Няма я!!!
Признавам си, че много мисля за нея, всяко нещо ми напомня за нея...Казват, че не можеш да разбереш загубата на някой докато не го загубиш...необяснимо е! Думите са недостатъчни за да изразя това което чувствам...
Сега 23 дни след като я няма, не мога още да се "окопитя" и не зная, дали някога ще мога - Няма я!

След Благовещение (25 Март) ми дойде "просветление"...лесно е на думи да си внушаваш - ЖИВЕЙ ЗА ДЕНЯ! Но по-трудно е това да се случи...на практика.
Реших го...ще живея - всеки ден е последен в живота ми! Ще казвам, на любимите ми хора, че ги обичам, ще отделям по-често внимание на кучето ми, ще се радвам на малките неща, ще се усмихвам по-често (не, че не го правя), ще казвам точно какво чувствам, ще бъда повече от всякога себе си...Няма да бъде някаква си друга Жени, а тази която искам да бъда...дори и на някой да не му хареса! Ще се опитам да пътувам повече, дори, че ходя на диализа 2 пъти в седмицата...и най-важното - няма да спирам да мечтая!!!


Живей сега!

Няма коментари:

Публикуване на коментар