неделя, 20 март 2011 г.

Силната жена...

Привидно се усмихвам,
но вътрешно крещя без глас.
Привидно съм щастлива,
но привидно, както вече споменах.
Душата ми е тъжна,
сърцето ме боли
и мъничка сълзичка
проблясва в моите очи.
Тя е малка,
бляскава, невинна,
но аз премахвам я с замах,
че не трябва никой да разбира,
че плача аз.
За пример сам на всички:
aз съм силната жена,
опора съм на близки,
на всекиго помагам в беда.
Затова премахвам и втората сълзичка,
и не позволявам трета в очите ми да заблести,
че приятелите ми на мен разчитат за това
да съм силна и непоколебима,
да съм силната жена.

Карина Кирова

3 коментара:

  1. Само че аз знам колко много им е необходимо на силните жени да имат едно добро рамо, на което да си поплачат и те понякога. Пожелавам ти го!

    ОтговорИзтриване
  2. Казвам се Карина Кирова и това е мой стих и съм безкрайно обидена от факта, че е публикуван без мое знание и при това дори без име под него ...

    ОтговорИзтриване
  3. Съжалявам, Карина...ако е проблем за теб ще го изтрия от моя блог...ако не приеми моите най- искренни извинения и най-добри чувства!Желая ти хубав празник...Добавих името ти...

    ОтговорИзтриване