ОЩЕ ЕДНА...

Здравейте, отдавна не съм писала...тук...даже понякога забравям, че съм направила блог...
Много неща се случиха от както ме "нямаше"- Парад на донорството, Концерт на любимата ми Белослава и нов татос - пеперуда, разбира се!:)
е, имах и други интересни срещи, изживявание и събития, но тези са 3 от най-любимите ми...
Както аз обичам да казвам:  3 за Щастие.

В момента слушам Белослава с новият й албум - Когато има защо...
Страхотен е! Ако харесвате нейната музика - няма да е зле да си го купите.
Вярвам, че ще направи лятото ви още по-хубаво!

Татосът ми още се "намества" - напрвих си го в SMOKOV TATTOO
< http://www.smokov.com/ >
Благодаря от сърце на Стилян! Много си харесвам пеперудата, eй...

За Парада на донорството - Много бе хубаво, но се чудя кога ли ще се "събудим"?!?
Толкова много говорим, толкова много защитаваме позицията си в интернет пространството - но за жалост всичко това е на ДУМИ!
Никакви действия, никакви стъпки за промяна...Мъчно ми е!
Зная, че нещата се променят, зная, че става бавно, зная, че от нас зависи - ами тогава?!?!?
Стига сме "спали", стига сме искали друг да ни "оправи"...
Нека погледнем първо себе си и после другите, нека сме по-добри, действащи...спрем да се оплакваме и намерим сили да живеем хубаво!
...Сега и тази инициатива на bTV-то - Да изчистим България за един ден!
Дрън-дрън...но това е друга тема, нали?! До скоро...след известно време;)

- може да ме намерите във фейсбоок - Jenny Romanova

Пожелавам ви - ВЯРА в себе си, СИЛИ, КУРАЖ, ДОБРОТА... и най-вече ЗДРАВЕ!

ЖИВЕЙ!

Живей, когато имаш всичко или от всичко си лишен и късаш думите на срички да не попаднеш в техен плен.
Живей, когато от тревога ороси те първата роса и търсиш в утрото приятел на детските си небеса.
Живей, когато те разлюбят светкавици и ветрове, и нежността започне грубо метални устни да кове.
Живей, когато ти се плаче или от плач си отвратен и бели вълци и гризачи се ровят в твоя ден.
Живей, с умората на всеки, сънувай неговият сън. И ако всичко си отрекъл повикай слънцето отвън.
Живей, когато си измамен от собствената си съдба и вместо да усетиш рамо, усещаш нечий нож в гърба.
ЖИВЕЙ ЗА ВСИЧКО! А когато животът вече изгори, вдигни се пак и без остатък останките му събери.
Живей, и всяка адска жега с капчукова вода полей!...
Дори да ти коват ковчега...

ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ЖИВЕЙ!!!

Мисли разни и...ROXETTE;)

Отдавна не съм писала, за което се извинявам...
Толкова много неща се случиха в живота ми, през тези седмици и толкова интензивни бяха, че нямах време, а може би и желание да пиша...Както и да е:)


Днес имам време и съм пак тук...и искам да споделя няколко мисли, които се въртят в главата ми...през последните дни...
Както знаете моята любима леля от Швеция почина...бях го писала някъде в блога си...да, тъжно е и мъчно, но както се казва: "Животът продължава" - поне този тук физическият аз ще добавя:)
Чудя се, има ли връзка с нещата, които се случват тук на Земята и твоето развитие като Човек?...Колко от нас ценят Живота и му се радват истински?...Моменти, които са уникални, моменти, които ни правят по- силни, по-ведри, по-истински...
Замисляте ли се някога за момента или живете със спомени или пък копнеете за бъдещето?...Колко от вас се радват истински на природата или е някакво лицемерно и модерно ЗЕЛЕНО чувство?
Толкова ли е важно за теб, за мен, за всички, че караме кола или може да се придвижваме с колело или пеша?
Колко често казвате на хората, че са готини, че ги обичате или предпочитате да ги обидите и нараните с думите и делата си?

Много е кратък Живота, а толкова малко му се радваме и ценим...Не е ли така?!?
Кажете си честно - Радвате ли му се истински?!?...


Днес съм на концерт на една шведска група "ROXETTE" /РОКСЕТ/- някой от вас може би, не са били родени, или пък не ги харесват...но аз съм "отраснала" с тях...
Още си спомням, че съм била може би, на 15 години и слушахме касетки в един апартамент на едно момче...Пускахме отново и отново песните им, пеехме и танцувахме булсове им.

Roxette бяха уникални...и още са!!!

Та днес след 20 години, те идват на концерт в България...не ни "подминаха" като други групи.

Толкова се вълнувам и радвам! 

Вярвам, че за такива мигове си струва, човек да цени живота и да му се радва...истински:)

Билетът ми:)

...Little girl, dreaming big...or...

От скоро се хващам, че мечтите ми стават все по-малки и... малко.
Да си призная - не ми харесва, да си призная - нещо не е както трябва.
Казват, че "човек е голям колкото са големи мечтите му" - ВЯРНО ЛИ Е?
Или това е само успокоение на хората за да не спрат да мечтаят...?!?
Затова и мечтите се наричат мечти, когато станат реалност те не са мечти, нали?

Обичам да мечтая и ...да сънувам.
В английският език думата DREAM сe превежда, като:

1. мечта
2. сън
3. съновидение
4. блян
5. фантазия
6. идеал
7. илюзия

дори и 8. халюцинация

Странно...

Напоследък просто се чудя, кое ми дава повече свобода - мечтите или сънищата?
Сънищата ми са цветни, понякога страшни и неразбираеми, докато Мечтите ми са по-скоро малки - свързани с пътувания до различни страни, континенти...
А имах големи мечти...имах надежди и си поставях цели...

Сега се задоволявам с "малкото"...това прави ли ме, малък човек?

промяната

От дълго време се замислях, дали да не направя промяна в себе си...прическа, маникюр, дрехи...
Но тази промяна се случи сама.
Точно преди 3 месеца се случи нещо в живота ми, което преобърна живота ми. Начина ми на живот, които бе ми харесваше...Ходих на работа, излизах по често с приятели, пътувах...Сега нещата се обърнаха - не ходя на работа, не излизам толкова често с приятели и не пътувам...
Не се депресирах, не плачех нощем, напротив тази промяна ми даде сила да погледна в себе си. В нещата, които са най-важни за мен...само за мен.
Оставям често със себе си...Чета книги и гледам филми, които ми дават радост и мисли. Започнах да се интересувам за тялото и душата си...повече от всякога.
Една от големите промени  - бе вчера кога отрязах косата си.
Дълги години бях с дълга коса и прическа, която бе запазена моя марка...хаха
Но край, няма я. Не съжалявам. Харесвам се. Обичам се.

Вярвам, че промяната в живота ми е за добро...не само за косата ми:)))

Waiting

I watch from my window day after day,
For someone may come to my door and say,
"I was just passing by on my way to the store,
I really meant to have called before."

"Oh, do come in and sit awhile!"
"Yes," she answers with a friendly smile.
"Perhaps a cup of tea and a little chat?
Won't you sit down? I'll take your hat."

I set the tray with special care,
Then tidy my apron and smooth my hair.
"What you've done to this house is such a delight.
And the flowers in your garden are a lovely sight!"

She sips her drink and smiles at me,
As warm and friendly as she can be.
We talk for awhile, then she has to leave.
I feel the urge to tug at her sleeve.

"Perhaps you could stay a wee bit more?"
But smiling, she makes her way to the door.
"Thank you for coming, now do take care!"
Then I set the tray down by the empty chair.

I watch from my window and hear myself say,
"Perhaps that will really happen today!"

By Theresa V. Meyer

Пеперудени емоции

Нова седмица, нов късмет...
Понякога си мисля, че животът ми няма смисъл и точно тогава се случва нещо, което да ме "разтърси" от тези ми мисли.
Вярвам, че всеки човек е имал моменти, кога се чуди, защо се случва така?, защо не може да промени нещата?...Радвам се, че това ми състояние е не повече от 2 -3 дни.
Един от дългите ми периоди (от 1 седмица), бе началото на годината, когато влязох в болница и по-спешност ме включиха на диализа...Нямах избор...Това е може би, един от тежките ми периоди...и не само за мен, но за и моите любими хора.
Бях толкова отчаяна, тъжна и ръзстроена, че не желаех да говоря с никой. Но след това си казах: Защо ми е всичко, това?По този начин освен да се права на мъченица (много мразя това състояние в себе си и в хората около мен) и да се самосъжалявам не помагам на никого...Тогава там в болницата, реших, че няма да плача пред любимите си хора и, че ще бъда силна...
След това се стегнах...ходих си на диализа, гримирах се, усмихвах се, предадох нов вид на живота си...
След това началото на март месец, любимата ми баба-леля от Швеция почина. Бе ми мъчно, сънувах сънища, плаках тайно през ноща, разглеждах снимки и само една мисъл бе в главата ми - Няма я!!!
Да  - може би е на по-хубаво място, може би, се е преродила в птичка или цвете (тя толкова много ги харесваше), но това не ми помага и не може да запълни празнината в сърцето ми - Няма я!!!
Признавам си, че много мисля за нея, всяко нещо ми напомня за нея...Казват, че не можеш да разбереш загубата на някой докато не го загубиш...необяснимо е! Думите са недостатъчни за да изразя това което чувствам...
Сега 23 дни след като я няма, не мога още да се "окопитя" и не зная, дали някога ще мога - Няма я!

След Благовещение (25 Март) ми дойде "просветление"...лесно е на думи да си внушаваш - ЖИВЕЙ ЗА ДЕНЯ! Но по-трудно е това да се случи...на практика.
Реших го...ще живея - всеки ден е последен в живота ми! Ще казвам, на любимите ми хора, че ги обичам, ще отделям по-често внимание на кучето ми, ще се радвам на малките неща, ще се усмихвам по-често (не, че не го правя), ще казвам точно какво чувствам, ще бъда повече от всякога себе си...Няма да бъде някаква си друга Жени, а тази която искам да бъда...дори и на някой да не му хареса! Ще се опитам да пътувам повече, дори, че ходя на диализа 2 пъти в седмицата...и най-важното - няма да спирам да мечтая!!!

Живей сега!