...Little girl, dreaming big...or...

От скоро се хващам, че мечтите ми стават все по-малки и... малко.
Да си призная - не ми харесва, да си призная - нещо не е както трябва.
Казват, че "човек е голям колкото са големи мечтите му" - ВЯРНО ЛИ Е?
Или това е само успокоение на хората за да не спрат да мечтаят...?!?
Затова и мечтите се наричат мечти, когато станат реалност те не са мечти, нали?

Обичам да мечтая и ...да сънувам.
В английският език думата DREAM сe превежда, като:

1. мечта
2. сън
3. съновидение
4. блян
5. фантазия
6. идеал
7. илюзия

дори и 8. халюцинация

Странно...

Напоследък просто се чудя, кое ми дава повече свобода - мечтите или сънищата?
Сънищата ми са цветни, понякога страшни и неразбираеми, докато Мечтите ми са по-скоро малки - свързани с пътувания до различни страни, континенти...
А имах големи мечти...имах надежди и си поставях цели...

Сега се задоволявам с "малкото"...това прави ли ме, малък човек?

промяната

От дълго време се замислях, дали да не направя промяна в себе си...прическа, маникюр, дрехи...
Но тази промяна се случи сама.
Точно преди 3 месеца се случи нещо в живота ми, което преобърна живота ми. Начина ми на живот, които бе ми харесваше...Ходих на работа, излизах по често с приятели, пътувах...Сега нещата се обърнаха - не ходя на работа, не излизам толкова често с приятели и не пътувам...
Не се депресирах, не плачех нощем, напротив тази промяна ми даде сила да погледна в себе си. В нещата, които са най-важни за мен...само за мен.
Оставям често със себе си...Чета книги и гледам филми, които ми дават радост и мисли. Започнах да се интересувам за тялото и душата си...повече от всякога.
Една от големите промени  - бе вчера кога отрязах косата си.
Дълги години бях с дълга коса и прическа, която бе запазена моя марка...хаха
Но край, няма я. Не съжалявам. Харесвам се. Обичам се.

Вярвам, че промяната в живота ми е за добро...не само за косата ми:)))

Waiting

I watch from my window day after day,
For someone may come to my door and say,
"I was just passing by on my way to the store,
I really meant to have called before."

"Oh, do come in and sit awhile!"
"Yes," she answers with a friendly smile.
"Perhaps a cup of tea and a little chat?
Won't you sit down? I'll take your hat."

I set the tray with special care,
Then tidy my apron and smooth my hair.
"What you've done to this house is such a delight.
And the flowers in your garden are a lovely sight!"

She sips her drink and smiles at me,
As warm and friendly as she can be.
We talk for awhile, then she has to leave.
I feel the urge to tug at her sleeve.

"Perhaps you could stay a wee bit more?"
But smiling, she makes her way to the door.
"Thank you for coming, now do take care!"
Then I set the tray down by the empty chair.

I watch from my window and hear myself say,
"Perhaps that will really happen today!"

By Theresa V. Meyer