2012

Скоро си отива и тази година!
2012 бе години, която ще запомня със смъртта на най-добрият ми приятел - моето куче Ронин.
Ронин бе една моя сбъдната детска мечта. Мечта да имам голямо куче. Ронин бе Кавказка овчарка, с най-топлите очи, които съм виждала и по-голям от мен самата;)
Ронин бе умен, добър, пазител, любим приятел. Ронин бе Ронин.

Ще запомня тази година с още една сбъдната мечта, но не детска:) Станах кръстница, на 3то дете на моята най-добра приятелка - Дарина;)
Дете с прекрасни руси коси, сини очи и чаровна усмивка. Тихо като водата, Спокойно като зората и Засмяно като слънцето...
Малкато Дари - умница;) Вярвам, че ще стане прекрасна девойка, жена и дама. Толкова е хубаво да се сбъдне тази мечта - да имам малко момиче, което да напътствам...но ще видим животът е непредсказуем, нали?

И още едно нещо се сбъдна в живота ми - шофирам! Намерих причина, начин и път да постигна това си желание. Толкова съм горда със себе си. Чувствам се по силна, по себе си.
Когато шофирам, съм независима, смела и щастлива!

                                                Колко малко му трябва на човек, нали?

Различни неща се случиха през тази 2012 година, други си останаха същите, някои пък се промениха из основи...

Аз <може би> се промених или пък си останах същата, може би пък намерих себе си, обикнах се или просто престана да ми пука...

Няма значение, важното е, че вървя по пътя си и този път ми харесва!

Обичаща съм, Подкрепяща съм, Смела съм, Разбираща съм, Отговорна съм - с 2 думи ---> ЩАСТЛИВА СЪМ <3

ОЩЕ ЕДНА...

Здравейте, отдавна не съм писала...тук...даже понякога забравям, че съм направила блог...
Много неща се случиха от както ме "нямаше"- Парад на донорството, Концерт на любимата ми Белослава и нов татос - пеперуда, разбира се!:)
е, имах и други интересни срещи, изживявание и събития, но тези са 3 от най-любимите ми...
Както аз обичам да казвам:  3 за Щастие.

В момента слушам Белослава с новият й албум - Когато има защо...
Страхотен е! Ако харесвате нейната музика - няма да е зле да си го купите.
Вярвам, че ще направи лятото ви още по-хубаво!

Татосът ми още се "намества" - напрвих си го в SMOKOV TATTOO
< http://www.smokov.com/ >
Благодаря от сърце на Стилян! Много си харесвам пеперудата, eй...

За Парада на донорството - Много бе хубаво, но се чудя кога ли ще се "събудим"?!?
Толкова много говорим, толкова много защитаваме позицията си в интернет пространството - но за жалост всичко това е на ДУМИ!
Никакви действия, никакви стъпки за промяна...Мъчно ми е!
Зная, че нещата се променят, зная, че става бавно, зная, че от нас зависи - ами тогава?!?!?
Стига сме "спали", стига сме искали друг да ни "оправи"...
Нека погледнем първо себе си и после другите, нека сме по-добри, действащи...спрем да се оплакваме и намерим сили да живеем хубаво!
...Сега и тази инициатива на bTV-то - Да изчистим България за един ден!
Дрън-дрън...но това е друга тема, нали?! До скоро...след известно време;)

- може да ме намерите във фейсбоок - Jenny Romanova

Пожелавам ви - ВЯРА в себе си, СИЛИ, КУРАЖ, ДОБРОТА... и най-вече ЗДРАВЕ!

ЖИВЕЙ!

Живей, когато имаш всичко или от всичко си лишен и късаш думите на срички да не попаднеш в техен плен.
Живей, когато от тревога ороси те първата роса и търсиш в утрото приятел на детските си небеса.
Живей, когато те разлюбят светкавици и ветрове, и нежността започне грубо метални устни да кове.
Живей, когато ти се плаче или от плач си отвратен и бели вълци и гризачи се ровят в твоя ден.
Живей, с умората на всеки, сънувай неговият сън. И ако всичко си отрекъл повикай слънцето отвън.
Живей, когато си измамен от собствената си съдба и вместо да усетиш рамо, усещаш нечий нож в гърба.
ЖИВЕЙ ЗА ВСИЧКО! А когато животът вече изгори, вдигни се пак и без остатък останките му събери.
Живей, и всяка адска жега с капчукова вода полей!...
Дори да ти коват ковчега...

ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ЖИВЕЙ!!!

Мисли разни и...ROXETTE;)

Отдавна не съм писала, за което се извинявам...
Толкова много неща се случиха в живота ми, през тези седмици и толкова интензивни бяха, че нямах време, а може би и желание да пиша...Както и да е:)


Днес имам време и съм пак тук...и искам да споделя няколко мисли, които се въртят в главата ми...през последните дни...
Както знаете моята любима леля от Швеция почина...бях го писала някъде в блога си...да, тъжно е и мъчно, но както се казва: "Животът продължава" - поне този тук физическият аз ще добавя:)
Чудя се, има ли връзка с нещата, които се случват тук на Земята и твоето развитие като Човек?...Колко от нас ценят Живота и му се радват истински?...Моменти, които са уникални, моменти, които ни правят по- силни, по-ведри, по-истински...
Замисляте ли се някога за момента или живете със спомени или пък копнеете за бъдещето?...Колко от вас се радват истински на природата или е някакво лицемерно и модерно ЗЕЛЕНО чувство?
Толкова ли е важно за теб, за мен, за всички, че караме кола или може да се придвижваме с колело или пеша?
Колко често казвате на хората, че са готини, че ги обичате или предпочитате да ги обидите и нараните с думите и делата си?

Много е кратък Живота, а толкова малко му се радваме и ценим...Не е ли така?!?
Кажете си честно - Радвате ли му се истински?!?...


Днес съм на концерт на една шведска група "ROXETTE" /РОКСЕТ/- някой от вас може би, не са били родени, или пък не ги харесват...но аз съм "отраснала" с тях...
Още си спомням, че съм била може би, на 15 години и слушахме касетки в един апартамент на едно момче...Пускахме отново и отново песните им, пеехме и танцувахме булсове им.

Roxette бяха уникални...и още са!!!

Та днес след 20 години, те идват на концерт в България...не ни "подминаха" като други групи.

Толкова се вълнувам и радвам! 

Вярвам, че за такива мигове си струва, човек да цени живота и да му се радва...истински:)

Билетът ми:)

...Little girl, dreaming big...or...

От скоро се хващам, че мечтите ми стават все по-малки и... малко.
Да си призная - не ми харесва, да си призная - нещо не е както трябва.
Казват, че "човек е голям колкото са големи мечтите му" - ВЯРНО ЛИ Е?
Или това е само успокоение на хората за да не спрат да мечтаят...?!?
Затова и мечтите се наричат мечти, когато станат реалност те не са мечти, нали?

Обичам да мечтая и ...да сънувам.
В английският език думата DREAM сe превежда, като:

1. мечта
2. сън
3. съновидение
4. блян
5. фантазия
6. идеал
7. илюзия

дори и 8. халюцинация

Странно...

Напоследък просто се чудя, кое ми дава повече свобода - мечтите или сънищата?
Сънищата ми са цветни, понякога страшни и неразбираеми, докато Мечтите ми са по-скоро малки - свързани с пътувания до различни страни, континенти...
А имах големи мечти...имах надежди и си поставях цели...

Сега се задоволявам с "малкото"...това прави ли ме, малък човек?

промяната

От дълго време се замислях, дали да не направя промяна в себе си...прическа, маникюр, дрехи...
Но тази промяна се случи сама.
Точно преди 3 месеца се случи нещо в живота ми, което преобърна живота ми. Начина ми на живот, които бе ми харесваше...Ходих на работа, излизах по често с приятели, пътувах...Сега нещата се обърнаха - не ходя на работа, не излизам толкова често с приятели и не пътувам...
Не се депресирах, не плачех нощем, напротив тази промяна ми даде сила да погледна в себе си. В нещата, които са най-важни за мен...само за мен.
Оставям често със себе си...Чета книги и гледам филми, които ми дават радост и мисли. Започнах да се интересувам за тялото и душата си...повече от всякога.
Една от големите промени  - бе вчера кога отрязах косата си.
Дълги години бях с дълга коса и прическа, която бе запазена моя марка...хаха
Но край, няма я. Не съжалявам. Харесвам се. Обичам се.

Вярвам, че промяната в живота ми е за добро...не само за косата ми:)))

Waiting

I watch from my window day after day,
For someone may come to my door and say,
"I was just passing by on my way to the store,
I really meant to have called before."

"Oh, do come in and sit awhile!"
"Yes," she answers with a friendly smile.
"Perhaps a cup of tea and a little chat?
Won't you sit down? I'll take your hat."

I set the tray with special care,
Then tidy my apron and smooth my hair.
"What you've done to this house is such a delight.
And the flowers in your garden are a lovely sight!"

She sips her drink and smiles at me,
As warm and friendly as she can be.
We talk for awhile, then she has to leave.
I feel the urge to tug at her sleeve.

"Perhaps you could stay a wee bit more?"
But smiling, she makes her way to the door.
"Thank you for coming, now do take care!"
Then I set the tray down by the empty chair.

I watch from my window and hear myself say,
"Perhaps that will really happen today!"

By Theresa V. Meyer