Живей, когато от тревога ороси те първата роса и търсиш в утрото приятел на детските си небеса.
Живей, когато те разлюбят светкавици и ветрове, и нежността започне грубо метални устни да кове.
Живей, когато ти се плаче или от плач си отвратен и бели вълци и гризачи се ровят в твоя ден.
Живей, с умората на всеки, сънувай неговият сън. И ако всичко си отрекъл повикай слънцето отвън.
Живей, когато си измамен от собствената си съдба и вместо да усетиш рамо, усещаш нечий нож в гърба.
ЖИВЕЙ ЗА ВСИЧКО! А когато животът вече изгори, вдигни се пак и без остатък останките му събери.
Живей, и всяка адска жега с капчукова вода полей!...
Дори да ти коват ковчега...
ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ЖИВЕЙ!!!
